Болката една
Това ли беше любовта?
Ти си тръгна, аз стоя.
Обичах силно, но сама.
Поне кажи ми, че греша.
Беден поглед във очите
стана навик със сълзите.
За ръцете се държите.
Е, кажи ми, че боли те.
Така отвътре ме гризе.
Дните минаха, но не!
Удря, стиска като две.
болката една в сърце.
Молих вчера да е днес.
"Дом" на нашия адрес.
Допирът след всеки стрес
бе любимия компрес.
Дори пред други да отричам,
скоро пак ще заобичам.
На теб, любов, ще заприличам -
рани в чувства ще увличам.
© Йоанна Михайлова All rights reserved.
