Болката и Тъгата
Баща ми е болка, майка ми тъга
чедо се родих на тях.
Нито капка, ни сълза -
само мълком, тихият ми смях.
Бях уж весело дете,
кротко, мълчаливо - с усмивка на лице,
но времето минава, времето тече -
ах, как плаче невинното сърце.
Що съм аз такова причудливо,
всеки ме знае като ,,красота",
но съм и остро, бодливо
виновен бил съм за човешката самота.
Бях изпратен, за да събирам
малки и големи,
а сега аз сам се прибирам -
създадох твърде много проблеми.
,,Нима това е краят?",
зачудих се аз, вече уморен,
,,Нима хората не ме знаят?"
ех, всеки е скрито опиянен.
Ето ме сега, отивам надалеч.
Всеки ме пренебрегна - ей така,
но порязаха се с меч
по-болезнен от всичко друго - любовта.
© Admonish Supporter All rights reserved.
