Самотница си ти, красива моя страннице.
Самотна сред приятелите, верни ти до гроб.
Прекланяйки се във краката ти, омайнице,
единствен аз съм твоят вечен и покорен роб.
Но ти си сляпа за поклоните и моята възхита.
За теб не са желани и бленувани насън.
Сърцето мое осмели се днес да те попита
до кога да чака в този кучи студ навън?
Трепери то, замръзва бавно, но е още живо.
При мисълта за теб пожар започва да гори.
Разпалваш го с гласа си лудо и първично диво.
Но дали ще тлее, или ще угасне призори? ...