Болката си позволява своеволие
Болката си позволява своеволие,
разгражда ми душата, но прощавам -
за себе си, не просто от безволие.
Да, лесно е да кажеш "Съжалявам"...
А както винаги, то пак е закъсняло -
едва изречено, увисва - безтегловно,
кръжи около гнездото на раздялата
и ни причаква лешоядно и доволно.
Атрофираме, закрепостени в минало,
обездвижени от претръпнала вина.
Все пак дали разбираме причината,
защо прощаваме, но пак с полудуша?
С права линия е всяка малка смърт,
дефибрилират думите спасително.
Прощавам ли ти? Не и този път...
Боли ме пак - това е утешително.
© Елица Стоянова All rights reserved.
