Болката стои в сърцето мое,
за розата бяла то си страдае,
мила, аз съм тъжен, неспокоен,
душата ти за мен не ще да знае!
Мрачна сянка хвърли облак,
слънчеви лъчи не ме греят,
увяхна в душата нежен мак,
птички навън вече не пеят.
Ти си тъй красива и добра,
да те видя поне за миг желая,
душа най-прекрасната избра,
ти за мен си ангел, ти си рая!
© Георги All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
