Болката стои в сърцето мое,
за розата бяла то си страдае,
мила, аз съм тъжен, неспокоен,
душата ти за мен не ще да знае!
Мрачна сянка хвърли облак,
слънчеви лъчи не ме греят,
увяхна в душата нежен мак,
птички навън вече не пеят.
Ти си тъй красива и добра,
да те видя поне за миг желая,
душа най-прекрасната избра,
ти за мен си ангел, ти си рая!
© Георги All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
