Болката ти...
Болката ти...
Болката в сърцето ти е тази, която нося
в душата си, в гърдите си, в ума си...
в себе си, в това съществуване, което понякога не е
Болката ти е моята болка и когато те боли,
болката ми те чувства в страданието на дните си...
Опитваш се да промениш реалността,
лъжеш от страх от истината,
играеш си с огъня и си тръгваш,
а сега искаш да се завърнеш...
Казваш, че не разбирам болката ти,
но ти какво знаеш за любовта,
и ти и аз тепърва имаме за нея да учим...,
нищо, че я носим в себе си винаги...
искаше свобода, нали...
но сега те оковава самотата...
Надеждата да те видя да се усмихваш
след болката, която ни остави съдбата...
няма да си отиде и няма да те изостави...
и така тъжна ще те следва, каквото и да става...
И как смееш да ми кажеш
че никога не съм се поставяла на твое място...?
Твоята болка живее във всяко кътче на душата ми
и ме напада, ако не чуя гласа ти на сутринта
повярвай никой не те разбира, колкото аз...
И когато болката ти излезе от тялото си,
в моето влива се и акомпанира сърцето ми...
И идва да ми напомни, че дори сянката ти ми липсва
и никога недей да казваш, че ми е по-добре
ако страдаш днес, вината не е моя само...
Отдавам ти живота си без мяра,
всичко, което имам ти го давам
винаги те поставям на първо място...,
забравям за всичко, дори за себе си...
И плачът, който виждаш сега в огледалото
е изображението на това, което бях и съм...
Оставям ти обятията си и тишината си,
защото каквото и да ти кажа сега
няма да ти послужи в тези моменти.
Ще плача с теб болката ти
и ще те чакам отново да се усмихнеш...
© Лили Вълчева All rights reserved.
