Болната
Защо сме хора ний създадени?
Кажи ми, Боже всемогъщ!
Защо сме ний от тебе забравени
да живеем ний един и същ
живот обикновен,
живот обезверен,
живот на безкрайни лъжи и измами,
живот на безлични и скучни прояви,
прояви човешки,
пълни със грешки,
които все повтаряме
и се надяваме
никога да не повторим?!
Но какво ли можем пък да сторим???
***
Аз помня жената от прозореца
до саксиите със цветове разтворени,
застанала
и гледаше с бездушен поглед
премръзналите гълъби
в техния последен полет.
Не се радваше, нито скърбеше,
не се изненадваше, а просто стоеше
и гледаше тя как светът на греха
вървеше бавно към своя край…
***
Скучно беше навън
и сякаш аларменият звън
пробуди в нея оживление,
забрави свойто изтощение,
стана тя бавно, полека
и с влажни очи към буфета
тръгна да спре часовника,
а той верен на смъртта
продължаваше да свири песента
на наближаващата гибел…
Но тя го спря, взе чаша вода
и от джоба прокъсан извади
кутийка малка с таблетки…
***
И седнала пак до прозореца
гледаше с поглед бездушен,
дочуваше някаква приятна симфония,
от старите кръчми, малките барчета,
и удължавайки свойта агония
тя пиеше проклетите хапчета.
© Дилян Георгиев All rights reserved.
