Болни от тишина
Спите ли? Има ли будни?
Болни сме от тишина.
Тази, с която учудено
гледаме чужда вина,
но не проронваме дума,
всеки затваря очи;
тази, на плахия умен,
който пред глупав мълчи,
за да отстъпи място
на госпожа Суета,
даже, когато е ясно,
колко въздушна е тя.
Кротко вървим след водачи
с ум на човеко-примат,
с мозък на хищни гризачи
и инфантилен инат.
Тихото бързо приспива,
чувстваш се опиянен.
Мже ли да е щастлива
нация с пулс занулен?
Спите ли? Хапчето действа.
Тровим се пак с тишина.
В тихото някой злодейства.
Нашият сън е вина.
© Мария Панайотова All rights reserved.
