Болният Поет
Болният Поет
(на моя приятел Владислав Недялков)
Моля те, Господи, поета ти пази,
сега уви налегнала го е болестта.
От лоши хора и мисли ти го опази,
при него сега е дошла сива тъга!
Но ще продължи той да реди слова,
с голямата дарба, която ти си му дал.
Останал сам за жалост със своята самота,
отишла си е от него отдавна любовта!
Но останала е в него още вярата,
че дълбоко скрита е в хората доброта.
За тях той пише, реди свойте слова,
те го четат и обичат заради човечността!
И ще стъпиш, приятелю, отново на крака,
силен с вяра и дух, победил ти болестта.
И ще благодариш на Господ Бог за това,
че помогна ти в беда, ще даряваш свойте слова!
© Валентин Миленов All rights reserved.
