тюркоаз (Мариола Томова)
940 8311
Aug 11, 2013, 5:08 PM  

Борба 

  Poetry » Phylosophy
561 0 4

Губя се когато падне мрак

и светлото от мен изчезва,

лутам се аз в собствен ад,

насън пропадам -  в бездна.

 

Може да измислям този сън,

но търся ехо от надежда,

да чуя повик с нежен звън,

взаимна обич  подарена.

 

С мечти живяли покрай нас

ще си говорим по мъжки,

ще се преборим с тоя свят,

щастливи ще сме и дръзки.

 

© Мариола Томова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??