тюркоаз (Мариола Томова)
940 8311
11.08.2013 г., 17:08 ч.  

Борба 

  Поезия » Философска
564 0 4

Губя се когато падне мрак

и светлото от мен изчезва,

лутам се аз в собствен ад,

насън пропадам -  в бездна.

 

Може да измислям този сън,

но търся ехо от надежда,

да чуя повик с нежен звън,

взаимна обич  подарена.

 

С мечти живяли покрай нас

ще си говорим по мъжки,

ще се преборим с тоя свят,

щастливи ще сме и дръзки.

 

© Мариола Томова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??