Nov 1, 2004, 2:21 AM

Борба

  Poetry
1.6K 0 0

Борба

Аз не искам победа на всяка цена
ненавиждам до смърт непочтенните чувства.
те поникват в сърца, за надеждата пусти
затова не подбират и свойта борба.

Ако утре поискам да свърша с поведа
моят път, устремен като лъчпрез света
през окото на моята същност ще гледа
към победата - мойта човешка борба.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирилка Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...