Борбата на невинния

Сред пламъците на раздора,

закрит с пелерина от тъга,

седи човекът безразличен,

заобиколен от своите чеда.

Защо остана неразбран,

защо остана наскърбен,

зашо остана той самотен,

защо, защо, защо?!

Нима виновен беше затова,

нима искаше така да стане,

нима не мъчеше се той,

нима душата му намираше покой?!

Но незнайно как това се случи,

нещо стана в този час,

обрат в безгрижното му детство,

решителен за целия му живот.

Обвързан с незнайни светове,

прокуден от човешко общество.

Обвързан е от думи хорски

със мрачни зли страни.

Заклеймен от обществото,

Той се бори срещу всички.

Не ще се нявга спре.

Това е негово призвание.

Душевна сила него го крепи,

незасегната от човешкото незнание,

решаваща е тя в целия му живот,

има ли я - той ще оцелее.

Но настъпва, ето, този ден очакван

на тоталната прокуда.

Решил е той вовеки,

че жертвата си заслужава.

Гордее се той в този час,

макар че мъка и безсилие го покриват.

Наметна на гърба си черен плащ

и загуби личния си живот навеки.

Наметало страшно сам си той избра.

Дали си заслужаваше се той запита.

Нотки на съмнение вече няма.

Изчезна неговия лик завинаги сред нас.

Реши коя е неговата истинна съдба.

Реши кое за него е мъчително .

Видя нещата на везна

и закле се в каузата с леден глас.

И продължава да се бори,

да преследва своята свята цел,

непреклонен пред душевните ридания,

Той се в жертва сам принася...

Сред пламъците на раздора,

покрит с пелерина от тъга,

стои човекът скрит и стене,

неразбран от своите чеда.