Бордови дневник на удавника
Привидно знам зад борда как се плува,
защото често се налага да го правя.
Но тази роля някак си не струва
и някак си на сухо все се давя.
Така и не успях да се науча.
Спасителната сламка все я няма.
В нелеп спектакъл все нелепо случвам
нелеп пиар или нелепа драма.
И до Итака няма да достигна.
Не съществува моята Итака.
Отдавна Пенелопа си замина.
Отдавна никой – никого не чака.
И никак не е важно, че ме има.
И нищо този факт дори не значи.
Натрупах ледове от много зими
и пълен арсенал със неудачи.
Не е пародия; не е и драма.
Пределно резултатите са ясни.
Пристанища и чакащи тук няма;
безлюдни кейове безлюдно гаснат.
До болка знам на сухо как се плува,
понеже вечно давя се на сухо.
И все така сирени не дочувам.
И все така моряците са глухи.
© Ради Стефанов Р All rights reserved.
