Ботев на 40
Тоз жифетожифе ми влезе в главата,
посят от учителки в бели премени.
Учителки мили, поклон до земята!
Но ви се сърдя, че не питахте мене.
Роден в петокласната ми тривиалност,
поетът издъхна от детска умора,
разми се в модерна букварна баналност,
тъй както копър пълзи в таратора.
Поете, прости ми! Не съм те забравил.
И него го помня, да - Жив е той, жив е!
Добре, че за малко те бях изоставил,
та пак да ми дойдеш на гости във Сливен.
Добре, че почака до днес да порасна
и в моята стая четирсетгодишна
да влезеш най-после неземен, прекрасен,
а не като кисела сдъвкана вишна!
посят от учителки в бели премени.
Учителки мили, поклон до земята!
Но ви се сърдя, че не питахте мене.
Роден в петокласната ми тривиалност,
поетът издъхна от детска умора,
разми се в модерна букварна баналност,
тъй както копър пълзи в таратора.
Поете, прости ми! Не съм те забравил.
И него го помня, да - Жив е той, жив е!
Добре, че за малко те бях изоставил,
та пак да ми дойдеш на гости във Сливен.
Добре, че почака до днес да порасна
и в моята стая четирсетгодишна
да влезеш най-после неземен, прекрасен,
а не като кисела сдъвкана вишна!
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
