Брак
Ти си мъжът,
аз - жената,
в една раковина събрани -
на морското дъно безкрайно,
поделяме обща вина.
Участваме плахо в игра.
Има си име - Живот!
Поддържаме, пазим от вятъра
нашата обща искра.
Палим я често с думи обидни,
много пъти дори с кибрит.
Съжаляваме и с най-нежни ласки,
забравяме трудните дни.
Зарове хвърляме - (рядко шестици),
много често съдбата ни удря шамар.
Не е страшно. Трудности гонят ни,
петите кални, одрани -
смъкват и тъпчат със злоба и ярост
непосилния товар.
Важно е, че ни има,
в сърцата обич безкрайна носим с жар.
Вярваме и се вричаме на своя другар!
сърцата
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
