May 28, 2011, 12:06 AM

Брато !

  Poetry » Other
1.2K 0 0

 

Изтръпвам... Усетих сянката ти в гръб, Братò.

Дори в нощта ноктите ти капят по моето чело.

Идваш малко късно с този дъждобран, Братò.

Дъжда премина през мен преди години сто.

 

Не приближавай в гръб с ножа си, Братò.

Между теб и мен има една идея разлика.

Ти искаш душата ми, не кожата, Братò.

Но не днес.  Не ми разваляй празника!

 

Ето отсреща, има бар, Братò.

Пий там до полунощ.

Aз сетника си ще празнувам.

Идваш късно, но съм още млад, Братò.

Последните си часове

аз искам да ги излудувам.

 

(...)

 

Секунди точно три до полунощ,

Отваря барът вратата широко,

Черен дъждобран, наточен нож,

Повалят духа ми отвисоко.

 

В сетната си секунда си спомних,

Усещайки дъха ти на сливова,

Всички мои дни на Бездомник.

Знаех си, че ти ще си Дявола...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атина Платинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...