В окопа лазят двама мъже
и безмълвно дебнат врага.
Братя по оръжие
в неуморна борба -
братя с еднаква съдба.
До тях трещят снаряди
и куршуми пламенно свистят.
Войната грабна ги тъй млади
и скоро ще ги погребат.
Кръвта камуфлажа пропива,
единият от тях е ранен,
но те продължават,
убиват,
двама по-силни от цял отряд сплотен,
двамата - цяла армия разбиват
и в сенките на нощта се прикриват...
във мрак от звезди озарен!
© Иван All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрави!