В окопа лазят двама мъже
и безмълвно дебнат врага.
Братя по оръжие
в неуморна борба -
братя с еднаква съдба.
До тях трещят снаряди
и куршуми пламенно свистят.
Войната грабна ги тъй млади
и скоро ще ги погребат.
Кръвта камуфлажа пропива,
единият от тях е ранен,
но те продължават,
убиват,
двама по-силни от цял отряд сплотен,
двамата - цяла армия разбиват
и в сенките на нощта се прикриват...
във мрак от звезди озарен!
© Иван All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрави!