Не ме подмина бурята,
не ме пожали и пороят.
Животът - океан свиреп,
разбиваше вълни във мен.
Не ме забрави приливът,
не ме остави вятърът.
Животът със език солéн
дълбаеше до дъно пясък.
Брегът за бури е роден,
отдавна съм разбрал това
и няма никой пощадéн,
виновен няма за съдба.
© Хари Спасов All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
