Бреза, в която ще се преродиш
Косите ти ухаеха на сняг
сред смугла ноемврийска вечер,
на бухващия търпеливо хляб,
на житено мълчание обречен,
на огън, който кротичко пращи,
и тлее бавно в каменно огнище,
... и ти си тук... и в твоите очи
потъвам цял, докрая се разнищвам.
Изплаках още преди сто лета
копнежа си да бъда само с тебе.
Не ме оставяй сам-самин в нощта.
Така се чувствам твърде непотребен.
И в сянката на твоята коси,
захапани от подивяла шнола,
потъват пръстите ми. Замълчи!
Обичам да те гледам гола.
Обичам да докосвам само с дъх
изяществото ти от алабастър
Прости ми слабостта да бъда мъж
нехайството, потайният характер.
Ако си с мен, ще бъда само твой
несъвършен и груб, и непоръбен.
Не си отивай, мила. Няма кой
да ми посочи утре где е пътят.
Не тръгвай през разюздания град,
готов е той от раз да те погълне.
Защото после може и назад
да няма начин да се върнеш.
Постой сега, по-тиха от сълза,
която аз така и не отроних.
Навярно ще се преродиш в бреза
с изплакани от обич клони.
© Слави Тодоров All rights reserved.
