Брод
БРОД
На Левски
През блатото на робството и злото
самият ти си брод към необята.
Не те опази Пази мост, защото
ти сам си път към Пътя и звездата,
която Бог разпали на небето
в избрана нощ на Рождество и святост.
Светилище той стори от сърцето ти,
оброк в Христова непокорна младост.
Не те опази волята небесна
и пътя ти пресече ангел тъмен,
а белият и жалната ти песен,
останаха със тебе до разцъмване...
Не те опази и онази Ана –
с най-тъжните, усмихнати очи.
Неверник ти за нея си остана,
с въжето ледно ѝ изневери.
Не те опази, помниш ли, сърната,
от стъпките ти кладенчови пила.
Да бе след нея свърнал из гората,
поспрял край самодивското игрило.
Не те опазихме и в дни „свободни“,
очите ти извадихме – на дело.
И всеки втори с вирус е – безроден.
А първите? - лишени са от смелост.
Не се опази сам от туй горчило.
Секунди преди примката на мрака
и дъх преди безумното бесило,
звездата бе отвъд. И ти... заплака.
© Алина Стоянова All rights reserved.
