Кой броди в пустошта
и стъпва през нощта
по ланшни сухи клони
и тъй съня им гони
на морни таласъми
и дяволите сънни?
Това е съвестта
на минали лета
от добрини несторени
и нервите оголени
на хиляди злини
във черни, лоши дни.
Тоз бродник, съвестта
скиталец в пустошта
на лепкавите нрави
и калните дъбрави
ще ни проводи, знам
във пъкъла ни "Срам"!
© Атеист Грешников All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
