Броеница

Живота ни е низ на броеница,
родена от нечия веща ръка.
А ние сме топчета премествани 
   .....с лекота,
да се опитаме да възроптаем
немислимо би било,
да кажем "не" не можем,
дори когато го желаем.

А нашата орисница
отказва да помогне.
И ние лутаме се в
      ...тази огърлица,
ту окъпана в перлен блясък
ту черната мъниста
блести в своите краски.

Дъга от цветове...
преливащи омайни,
като усмивка примесена в сълза.
От радост в мъка потопени...
живеем с надежда
да преоткрием своя свят,
тъй малък и объркан
с всички цветовe.