Jul 29, 2017, 9:07 AM

Броенишки възел

1.8K 0 1

Хей, до десет да броим,

та да ни хареса!

И до двадесет да стигнем,

работа най - лесна!

Единайсет и четирсет,

трийсет, деветнайсет!

И подред да се не бавим,

вече можем, знай се!

 

И стотици и хил`яди,

в много десетици!

Са за нашата броянка –

рой безредни птици!

Сто и десет,

Три и триста,

Четирийсет стотин!

Се редят по десетици

и поблъскват, впрочем!

 

Хей, да можем да броим,

ред да се не знае!

По безброй ли,

по едничко,

за това кой хае?

 

Да броим! Да броим!

Наша броеница!

После ще я наредим,

като за шестица!

Тъй безкраен, десетичен,

многоцифрен пъзел,

да сплетем, да сплетем –

броенишки възел!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борислав Ангелов All rights reserved.

The work is a contestant:

16 place

Comments

Comments

  • Разбирам защо са редактирани "броиме", "стигнеме", "бавиме", "натедиме", "сплетеме" на "броим" "стигнем" и т. н. Съвсем умишлено, обаче ги бях оставил в неправилна форма, с цел подсилване на нехайната мелодика/внушение на текста. Тъй, като стиха е за деца, обаче, може би наистина, не е уместно да се представят неиздържани правоговорно произведения, защото могат да изградят грешен навик...

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...