Броя звездите.
Глупости! Не ги броя!
Броя запалените крушки
и мисля си от тях коя
излъчва светлина бездушна?
Броя набралите се капки
в конденз по нощното стъкло.
И зная, че макар за кратко,
те сливат се в едно.
Броя самотните листа,
които вкопчени се веят.
Отключвам входната врата.
В мазето мишките вилнеят...