aivun1991 (Иван Русланов)
49 197
Oct 20, 2008, 12:32 AM

Бряг желан 

  Poetry » Phylosophy
1191 0 6

Не бяха чудните поляни
с дъха на лунните лъчи,
не беше парещото слънце,
едно на милион зори.

Не бе кристалът толкоз гладък
и шепнеше безброй неща,
забравени от силен огън,
поведен от една сълза.

И делникът не бе безстрашен,
не лумваше ни с болка, ни със срам,
човекът тъй не бе самотен,
не бе и в сиво любовта.

Усмивката бе първият ни поздрав,
прегръдката - начало на деня,
помагаха си те, душите хорски,
без капка задна мисъл и вина.

Но скоро се събудих и посрещнах
студената мъгла на този ден,
във който пак ще бродя из провала,
а мислите ми ще са бряг желан.

© Иван Русланов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??