Oct 20, 2008, 12:32 AM

Бряг желан 

  Poetry » Phylosophy
1274 0 6
Не бяха чудните поляни
с дъха на лунните лъчи,
не беше парещото слънце,
едно на милион зори.
Не бе кристалът толкоз гладък
и шепнеше безброй неща,
забравени от силен огън,
поведен от една сълза.
И делникът не бе безстрашен,
не лумваше ни с болка, ни със срам,
човекът тъй не бе самотен,
не бе и в сиво любовта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Русланов All rights reserved.

Random works
: ??:??