Загледах се в неделите свещени... Под празничните вещи сврях дланта си... Изпод бляскави обвивки дълго рових... да намеря онзи дар, когото чакам... И заплаках! От дете мечтая да си имам остров... от тогава мама все ме лъже... Уж намирах... уж се учех... над вълните да почивам... за да не удавя детските пантофки... В океана да не пускам котва исках...
Ала как... кажи ми... мамо! Бряг не виждам... и молитвите не ме дариха с пристан... Как сега да вярвам още... че ми бяха нужни всичките свещици...
Вече сраснах със солта си морска... карма е - тогава я отричах... Днес след нея тръгвам... мамо! Онзи детски плач е мойта вяра... Него ще зова оттук нататък... Не за суша - тя за болните е само! Искам кораб! Не за мен... а аз да стана него... и в каюта да те настаня... до татко... да ви нося недосегнати през бури... че до кости сте замръзнали, горките...
Учеше ме как за бряг да моля твоя Господ... а сама не бе получила утеха... само сълзите прикриваше от мене... и твърдеше, че са от свещта... от огъня... от вярата гореща... Днес аз ще пресуша очите ти... във себе си... от себе си... без Бог и без въздишки... и ще заспиш за първи път спокойна... във моята каюта... там... до татко...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
!!!