Бряг не искам!
***
на мама...
и татко...
Загледах се в неделите свещени...
Под празничните вещи сврях дланта си...
Изпод бляскави обвивки дълго рових...
да намеря онзи дар, когото чакам...
И заплаках!
От дете мечтая да си имам остров...
от тогава мама все ме лъже...
Уж намирах... уж се учех...
над вълните да почивам...
за да не удавя детските пантофки...
В океана да не пускам котва исках...
Ала как... кажи ми... мамо!
Бряг не виждам...
и молитвите не ме дариха с пристан...
Как сега да вярвам още...
че ми бяха нужни всичките свещици...
Вече сраснах със солта си морска...
карма е - тогава я отричах...
Днес след нея тръгвам... мамо!
Онзи детски плач е мойта вяра...
Него ще зова оттук нататък...
Не за суша - тя за болните е само!
Искам кораб! Не за мен... а аз да стана него...
и в каюта да те настаня... до татко...
да ви нося недосегнати през бури...
че до кости сте замръзнали, горките...
Учеше ме как за бряг да моля твоя Господ...
а сама не бе получила утеха...
само сълзите прикриваше от мене...
и твърдеше, че са от свещта...
от огъня...
от вярата гореща...
Днес аз ще пресуша очите ти...
във себе си... от себе си...
без Бог и без въздишки...
и ще заспиш за първи път спокойна...
във моята каюта...
там... до татко...
на мама...
и татко...
Загледах се в неделите свещени...
Под празничните вещи сврях дланта си...
Изпод бляскави обвивки дълго рових...
да намеря онзи дар, когото чакам...
И заплаках!
От дете мечтая да си имам остров...
от тогава мама все ме лъже...
Уж намирах... уж се учех...
над вълните да почивам...
за да не удавя детските пантофки...
В океана да не пускам котва исках...
Ала как... кажи ми... мамо!
Бряг не виждам...
и молитвите не ме дариха с пристан...
Как сега да вярвам още...
че ми бяха нужни всичките свещици...
Вече сраснах със солта си морска...
карма е - тогава я отричах...
Днес след нея тръгвам... мамо!
Онзи детски плач е мойта вяра...
Него ще зова оттук нататък...
Не за суша - тя за болните е само!
Искам кораб! Не за мен... а аз да стана него...
и в каюта да те настаня... до татко...
да ви нося недосегнати през бури...
че до кости сте замръзнали, горките...
Учеше ме как за бряг да моля твоя Господ...
а сама не бе получила утеха...
само сълзите прикриваше от мене...
и твърдеше, че са от свещта...
от огъня...
от вярата гореща...
Днес аз ще пресуша очите ти...
във себе си... от себе си...
без Бог и без въздишки...
и ще заспиш за първи път спокойна...
във моята каюта...
там... до татко...
© Арлина All rights reserved.
