Бряг за нас
Път се ширна и щом ме плени,
аз задишах със пълни гърди.
Миг се чудех - дали и защо,
но погледнах небето, а то
сякаш каза със чисти очи:
„Хайде тръгвай и смело върви“.
След сковаващо-мрачния ден,
беше истинска радост за мен,
че намерих във нежния глас
моя сигурен, точен компас
и повярвах, че има звезда,
само наша и само една.
Леко дишах, а твойта ръка
бе любов и вода, и храна,
и открих, че да бъдеш щастлив
е възможно във делника сив.
Не, не сив, а безкрайно красив
в цветно-песенна ласка и стих
го рисуваш, вълшебнико мой,
все по-влюбен след всеки завой.
Но днес пътят дели се на две:
стръмна пропаст и бурно море,
а след него, обвит във мъгла,
бряг за нас. А дали е така?
И все питам: „Небе, накъде?“
Аз не искам тук пътят да спре.
Щом не можем напред да вървим,
нека можем със теб да летим.
Бряг за нас. Бог дано да даде!
Бряг за нас. Укроти се, море!
© Валентина Лозова All rights reserved.
