Бряг за нас
Път се ширна и щом ме плени,
аз задишах със пълни гърди.
Миг се чудех - дали и защо,
но погледнах небето, а то
сякаш каза със чисти очи:
„Хайде тръгвай и смело върви“.
След сковаващо-мрачния ден,
беше истинска радост за мен,
че намерих във нежния глас
моя сигурен, точен компас
и повярвах, че има звезда,
само наша и само една.
Леко дишах, а твойта ръка
бе любов и вода, и храна,
и открих, че да бъдеш щастлив
е възможно във делника сив.
Не, не сив, а безкрайно красив
в цветно-песенна ласка и стих
го рисуваш, вълшебнико мой,
все по-влюбен след всеки завой.
Но днес пътят дели се на две:
стръмна пропаст и бурно море,
а след него, обвит във мъгла,
бряг за нас. А дали е така?
И все питам: „Небе, накъде?“
Аз не искам тук пътят да спре.
Щом не можем напред да вървим,
нека можем със теб да летим.
Бряг за нас. Бог дано да даде!
Бряг за нас. Укроти се, море!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Лозова Все права защищены
