Брътвеж
На поста мълчат полу-гневните стражи,
костюма измачкан е от дългия стаж.
Светулки танцуват по студени паважи,
а звездите допълват се като от брулен пейзаж.
Обгърната с нощница от любовни дихания,
прегърнала съдбата, като кукла дете,
а тя, проклетница, на лъжовни ухания,
не вярва на приказки, сякаш същинско клише.
На гърба си нося печален товар,
дойдох от дълъг път изгнанен,
и все някога, като божи дар,
от свят ще си отида, почти нереален.
Мечтите погубвайки в късния час,
чертаейки пътища, едвам проходими,
за какво ми нужно да бъда тогаз?
Фалшиво приятен, с чудовища мили.
Стихове като коприна ти пиша сега,
знам, че това го обичаш безкрайно,
мила, обичам те, разбери го това,
и на този свят да ме няма - следите са трайни...
© Любослава Пиринкова All rights reserved.
