Feb 1, 2014, 10:43 PM

Брътвежи в просъница

Poetry

736 0 3

БРЪТВЕЖИ В ПРОСЪНИЦА

Пиян ли съм, или сънувам?!
На волана сякаш заспивам.
Накъдето и да пътувам,
все към тебе отивам.

Скърцат на колата чистачките.
Светлините вечерни размазват.
А на мечтите спирачките
все така ми отказват.

Заедно с мене пътуваш.
Лицето ти в стъклото се вглежда.
А всъщност - не съществуваш.
Ти си само надежда!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

vanq-88 (Иванка Неделчева)

Яко!

2014-02-02T22:33:55+02:00
Karina4 (Карина Кралева)

Много ми хареса.Чудесно е.

2014-02-01T23:59:12+02:00
Sanvali (Санвали)

Надеждата, какво ли не ни кара да виждаме...

Поздрав, Иван!

2014-02-01T23:05:51+02:00

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0