Като птица унила
във съня долетя,
със крилете обвила
всеки стон на нощта,
после бавно съблече
тази моя сълза,
със която разсече
безпощадно света-
моят свят на икони,
коронации, чест
и в душата прогони
побеснелия пес,
огладнял за частица,
нежност в шепа една,
не намерил искрица
да посее в деня.
..................................
Пак си легнах спокоен,
чакам в миг да заспя,
потопен в моя спомен,
че съм буден в съня.
© Николина Милева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
