Будика (Тъй както ти нявга се впусна)
Навярно пред Рим се пречупи...
навярно ти сведе глава...
но ти се превърна в легенда...
в надежда и в лъч светлина...
Тъй както ти нявга се впусна
на бойната линия с меч...
аз тъй ще се впусна в живота
и ще да препускам напред...
Врагът ми не Рим се нарича.
Врагът ми не диша дори...
врагът е пустото чувство,
което света ни морѝ...
Безличие то се нарича
и днеска превзема света...
тъй както през твоята ера...
Рим водеше рат подир рат...
Пред твоя враг ти се изправи
с оръжие тежко в ръце,
а аз ще застана пред моя...
с усмивка и чувства в сърце!
Там, гдето ти края постави...
там, гдето ти сведе глава...
ще бъда, ти знай, във все сили
и няма да падна в калта!
© Андрей Андреев All rights reserved.
