Будна кома
Чуваш ли ме, ако ме чуваш ...премигни веднъж.
Размърдай сухите клепачи сраснали с очите,
резките им да цъфнат, като след градушка... ръж,
че бие град и гневно удря право във гърдите.
Ако ме виждаш ...сбръчкай чело, повдигни вежда.
Хвани ръката ми и с цялата си грубост стискай.
Леглото ти е влажно. От чаршафите тече ръжда.
Скърцат зъби. Спокойно. Водата ти се плисна.
Ако ме вдишваш, ноздри влажни помръдни.
Спомни си за бикът, който обичаше цветята.
Сведи глава. Пред прошката на колене падни,
под арката закрила в сянка мрака по лицата.
Събуди се, ако ме чувстваш пръстите си свий
в юмрук... за кървав бой със боксовата круша.
Плесни с ръце, излез навън, сам се прегърни...
ако ли не, не се сърди, млъкни и... просто слушай.
© Николина Милева All rights reserved.
