Откъснах цветя, стана чуден букет
и сега се чудя какво да направя.
Да го подаря на някой за късмет
или във ваза на маса да го оставя.
Ако ще го давам, трябва да е с любов,
а аз не мога май всички да обичам.
Цвете ще дам, когато чуя нежен зов,
няма да се бавя, доста бързо тичам.
Ако ще е в моята стая в голяма ваза,
ще ги поливам и гледам всеки ден.
Цветята обичат любов, а не омраза,
а сега, една страхотна вечер от мен.
© Явор Перфанов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
