Feb 17, 2008, 10:36 AM

Булевард под Млечния път

  Poetry
1.2K 0 5
Поглеждам през прозореца,
но вече все по-рядко
и гледам този булевард,
от който
близо двайсет години черпя сили
и попивам светлинен безброй.

През зимата той е във кал,
но розов от нощните лампи
ми изглежда,
когато лежа
и гледам през бялата рамка.

Той върви все напред
и нагоре.
Спира Витоша,
прави й път.
После потъва в мъгливата сянка -
Булевард под Млечния път.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ени All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...