Буреносец
Синевата могъща
топлината поглъща
и облаци мощни
сгъстяват се още.
Там птици политат
и вятър връхлита,
настъпва, разкрива
пътеките криви.
Лъчите отскачат
ужилени в здрача,
тук облак изгрял е,
водата ограбил.
Светкавица гръмва,
над земята съмва,
ревящият грохот
потегля на поход.
Раздиращ земята,
разкъсващ гората,
разплита цветята
крещящият вятър.
Потича водата,
измива земята,
разкрива картина
на спомен отминал.
Във селища стари
врати се отварят,
посрещат дъгата,
целуват полята.
След много години
затвор насред глина
отправя земята
взор към небесата.
Размил се веч облак
небето разголва.
Разкрива се есен
под звездната песен.
© Людмил Стоянов All rights reserved.
