Родена в окото на изтока,
проплакала в черния пясък,
повита от вълни избушували,
под птичия полет и крясък.
Босонога вървяща по вятъра,
със сърце неуморно и силно,
туптящо, завинаги, влюбено
в мястото свидно и милно.
Там, де е градът на поетите,
на хората с муза и страст.
Виж, само виж самолетите!
Мой роден, обичан Бургас.
© Елмаз All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Елмазче