Над Морската градина вечерта
отхапва резен от Луната.
Китарен звън понася над брега
до грях мелодия позната.
Ще стопли странен скитник
покрай фар,
отнесена соната в синьо.
Наред е късметлийски
хвърлен зар
и... шанса... в Старото казино.
Заслушан в тъжно-нежното море,
тръгва си Юли безвъзвратно.
Сезон не може времето да спре
и да го върне в път обратно.
Капят Звезди под
лунен блясък,
маяк присветва над щурците.
Забавен беше
морският плясък,
... с плисета са пред мен вълните!
Вдъхновението идва, когато най-малко го очакваш...
Навярно спомняш си какво ми обеща?
От автогарата в Бургас
да тръгнем... И пеша
да стигнем до хотел „Родина”?
Не би ни спрял потоп,
ни лято жежко,
ни ледената зима!
© Мери Попинз All rights reserved.