Jul 29, 2007, 3:48 PM

Бургаско лято

  Poetry
744 0 9
Немирните рошави пръсти на лятото
вродената женска суета гъделичкат,
закачливи усмивки и погледи мятат,
отново превръщат ме в младо момиче.
Захвърлих досадата, сякаш е дреха -
закърпена, тясна и вече съдрана.
Облякох надеждата в нови доспехи -
от скука и помисли зли да ме брани.
По бузите слънчеви зайчета парят.
Невидим, нахалникът бриз ме целува.
Опалени пясъци... звън на китари...
Бургаското лято отново лудува.
Задъхано мамещи чайкови писъци
и нощи на страст и безумни купони.
Безименни флиртчета... плажни измислици...
Бургаското лято тъгата прогони.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Вангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...