29.07.2007 г., 15:48

Бургаско лято

741 0 9
Немирните рошави пръсти на лятото
вродената женска суета гъделичкат,
закачливи усмивки и погледи мятат,
отново превръщат ме в младо момиче.
Захвърлих досадата, сякаш е дреха -
закърпена, тясна и вече съдрана.
Облякох надеждата в нови доспехи -
от скука и помисли зли да ме брани.
По бузите слънчеви зайчета парят.
Невидим, нахалникът бриз ме целува.
Опалени пясъци... звън на китари...
Бургаското лято отново лудува.
Задъхано мамещи чайкови писъци
и нощи на страст и безумни купони.
Безименни флиртчета... плажни измислици...
Бургаското лято тъгата прогони.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Вангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...