Буркана с целувки
Спънах се. Бутнах буркана с целувки.
Те разпилени по пода лежат.
Явно ми пречат онези обувки,
дето от делника много тежат.
Трябва да стъпвам на пръсти и боса,
да ги събирам една по една.
Всяка усмивка от детството носи -
ярка звездичка е на любовта.
Само че, гледам - бурканът е счупен.
Нямам резервен. И за това
с тези целувки дали да затрупам
мрачното сиво, завзело света.
Малко ще вържа на цветно хвърчило -
там, по небето само да лети.
Шепа за куче - бездомно и мило,
шепа за Маца, която лежи.
И по перваза за всички врабчета -
нека усетят и те топлина.
Ръснах в тревата за двете щурчета,
дето ми свирят вълшебно в нощта.
Сложих и няколко в нова саксия.
Ще ги поливам. А те да растат
яки дървета, големи, от тия -
сянка да бъдат по дългия път.
После, почти като Джани Родари,
ще си отворя и пъстро гише.
Тези целувки безброй, разпиляни,
да ги раздавам. На всеки по две.
Даже си мисля - добре, че се спънах!
Толкова радост намерих си днес.
Този буркан, май бил е бездънен...
Искаш целувки ли? Дай ми адрес:)
© Деа All rights reserved.
