Бурна нощ
Навън вали, чернеят небесата.
Навън е нощ, да, бурна черна нощ.
Сърцето стене, пусто е в душата
и болката прелива с пълна мощ.
Навън вали и хиляди молитви
отправяме за помощ в този час,
но вече късно е, порой заля мечтите ни.
Порой от бедност, смърт, стремеж за власт.
Навън вали, дъждът със сняг се смесва,
снегът засипва цялата земя.
Сърцето лед е, а душата преспа
безжизнена, безмълвна, без крила.
Навън е нощ и студ света сковава.
Снегът вали, земята тъне в кал.
Сърцето мъртво е, душата опустява...
Очакваш в бурята спасителния сал.
Навън е нощ, да, бурна черна нощ.
Сърцето стене, пусто е в душата
и болката прелива с пълна мощ.
Навън вали и хиляди молитви
отправяме за помощ в този час,
но вече късно е, порой заля мечтите ни.
Порой от бедност, смърт, стремеж за власт.
Навън вали, дъждът със сняг се смесва,
снегът засипва цялата земя.
Сърцето лед е, а душата преспа
безжизнена, безмълвна, без крила.
Навън е нощ и студ света сковава.
Снегът вали, земята тъне в кал.
Сърцето мъртво е, душата опустява...
Очакваш в бурята спасителния сал.
© Яница Ботева All rights reserved.
