Буря
Ууу, че грозно изви
с тъжни трели гласа си
и затропа дъждът
по металния пръстен
на тръбата до нас
и заплака поройно!
Във краката ни спря го
гръмотевичен спомен!
Ууу, че страшно след туй
се провикна аларма!
Запищяха във хор!
Заприижда пожарно
на талази дъждът
да спасява крадците!
Ууу, че чак побелели
запримигваха жици
по небето от ток
в суматохата включени!
Ууу, че тъжно прегърнати,
се смълчахме, научили,
неизбежната буря
прекипели емоции
как ни беше изхвърлила,
като мокри рибоци.
© Павлина Гатева All rights reserved.
