Буря
Как искам някой да натисне спусъка
И нещо да започне. Или да бъде края.
Омръзна ми от скучни часове.
В совалката на дните безметежни
Жадувам гръм от ясното небе.
Омръзна ми да чакам вест от теб.
И все така да ми е мъчно, все така.
Все да те искам, да те мисля, да те моля.
Потоп желая.
И нови светове.
Омръзна ми от вечното едно и също.
От еднакви мисли ден след ден.
От лято ми омръзна и от всичко, дявол да го вземе
Морето истинско е само в буря.
Защото просто локва е спокойното море.
Аз искам буря. Като за последно.
И дъжд да се излее. И нека да вали
Яростно и без да спира да вали.
Да вали поне три дена.
А на четвъртия да дойдеш ти.
© Стефан Иванов All rights reserved.
