Буря
Как искам някой да натисне спусъка
И нещо да започне. Или да бъде края.
Омръзна ми от скучни часове.
В совалката на дните безметежни
Жадувам гръм от ясното небе.
Омръзна ми да чакам вест от теб.
И все така да ми е мъчно, все така.
Все да те искам, да те мисля, да те моля.
Потоп желая.
И нови светове.
Омръзна ми от вечното едно и също.
От еднакви мисли ден след ден.
От лято ми омръзна и от всичко, дявол да го вземе
Морето истинско е само в буря.
Защото просто локва е спокойното море.
Аз искам буря. Като за последно.
И дъжд да се излее. И нека да вали
Яростно и без да спира да вали.
Да вали поне три дена.
А на четвъртия да дойдеш ти.
© Стефан Иванов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Пак се върнах тук! Харесва ми как пишеш!
-
В сравнение с последният коментар моето си е буботене.
Това стихче в него - красиво е. -
Ще дойда с бурята. И няма да е за последно.
Дори дъждът с все сила да вали.
От капките студени сърцето ми е ледено,
а те блестят - кристали в моите коси.
Ще дойда. Ще върна лятото и синьото небе.
И птиците щастливи няма дявол да ги вземе.
Красиви мислите, разперили криле,
дъга ще носят, слънце и кристално време…
Харесаха ми стиховете ти! Може би, защото в тях си вложил много истински чувства!
Мога само да те поздравя! -
Благодаря ви много за коментарите и за съветите!
Поздрави! -
И е вярно, че няма мелодика
и дъжда тук не приспива, не ромоли.
Тук е БУРЯ - гръм, трясък, потоп...
Любовта тук предвещава въртоп...
Така пък го почувствах аз. Поздравления -
Имаш оригинално вътрешно виждане и усещане. Липсва празнопис, което много, много ценя. Може да липсва мелодия, но и тя ще се появи. Така мисля.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
