liqnka (ИЛИЯНА ТОДОРОВА) liqnka (ИЛИЯНА ТОДОРОВА)
2 23
Feb 9, 2006, 5:34 PM

Буря

  Poetry
1.1K 0 3
Съзря небето тъмната половина в мене
и отговори с мълнии и див порой,
за миг замря сърцето запленено,
в душата стихнаха въпросите безброй

Кръстосват шпаги луди ветрове,
отеква тътена като далечно ехо!
Решила е природата да помете
всяко чувство по човешки дребно!

Отмили всики спомен от нищожна злоба,
потекоха водите мътни, кални,
отгледали във своята утроба
море-мечти по детски идеални!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ИЛИЯНА ТОДОРОВА All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0