Кога се буря зададе,
морякът пристан търси,
рибарят ще се прибере
във топлата си къща.
И гларусите не кържат
самотни над морето,
отлитат някъде натам,
към покривните стрехи.
И всеки търси сушина
и покрив под небето,
само остава зад брега
разсърдено морето.
Доброто ласкаво море -
то вече не е също,
под напора на ветрове
във бездна се превръща!
Надигат се със рев вълни
и с грохот се завръщат,
бушува в Черното море
стихия всемогъща!
© Ракина Радева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
