Jun 23, 2009, 5:50 PM

Буря

  Poetry
695 0 5

Кога се буря зададе,

морякът пристан търси,

рибарят ще се прибере 

във топлата си къща.

 

И гларусите не кържат 

самотни над морето,

отлитат някъде натам,

към покривните стрехи.

 

И всеки търси сушина

и покрив под небето,

само остава зад брега

разсърдено морето.

 

Доброто ласкаво море -

то вече не е също,

под напора на ветрове

във бездна се превръща!

 

Надигат се със рев вълни

и с грохот се завръщат,

бушува в Черното море

стихия всемогъща!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ракина Радева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...