Oct 9, 2010, 11:01 PM

Буря посред лято

  Poetry » Other
550 0 0

Черен мрак се носи над полята,

зрели посеви, обсипани със злато,

уплашено дете от силен крясък,

спасение търси в утихналото лято.

Невинност млада, крехка,

като птиче плахо,

сгушила се е под стряха светла,

с взор към небесата.

Покой настъпи заедно с тишината,

онемяха ветровете и листата,

като неканен гост отстъпи

буреносната закана

и слънце пак огря

детската душа засмяна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...