БУРЯТА ПРЕСТАНА
Бурята престана да гърми,
вятърът безмилостен утихна.
Кротък дъжд започна да ръми,
спомените прежни се усмихват.
Виждам хиляди слънца, мечти,
виждам бели звездолики нощи,
виждам как при мене идваш ти,
жадна за милувките ми още.
Виждам две усмихнати очи -
две звезди от обич разтопени.
Виждам как божествени лъчи
топлят нашите сърца блажени.
Винаги със тебе ще вървя,
до последния ни ден чудесен.
Винаги молитви ще мълвя
да си моя най-прекрасна песен!
© Радко Стоянов All rights reserved.