Бутилка със спомени
Пълна чаша, самотно кубче лед.
Омайващо е, като алкохол.
Питие със спомени за теб,
силно, като текила с малко сол.
До мен е пълната бутилка.
Дали ще мога нея да изпия
и да преглътна цялата горчилка
на една изчезнала магия?
Всяка глътка сякаш пари,
раздира ме със огнени ръце.
Всеки спомен бърза другия да изпревари,
да достигне пръв до моето сърце.
Пуша цигара след цигара.
Спомен след спомен изчезват като дим
и във тази луда надпревара,
гори в душата огън непоносим.
Последна глътка и това е краят.
И цигара последна догаря,
но аз не спирам да мечтая,
какво друго ми остана да правя?
© Елица Стоянова All rights reserved.
Вярвам ,че това ти настроение, или това на лирическата поне ,е отшумяло отдавна!
